Шепа Прах

Търсих ли търсих

Ли търсих

Ли търсих

Я нея – да се посмея

И след години

Я срещнах

Ли срещнах

Я нея – изоставена

Жалка и използвана

В една мръсна софийска

Улица, сива и гозна,

Легнала до кофа боклукчийска

И сляп

Ли сляп

Ли сляп

Подминах я

Подавайки й трошица

От душевния си хляб

Когато ангелът слезе при нас И демоните не избягат далеч Идва нов свят, различен веч И влюбваш се в него от раз

Едно лято, а навън студено В душата слънце, без лед На това сърце уморено Вдъхва се живот без-ред

Разходки в парка вечер През Нощ Прохладна Луната свети за нас вече За звездите си е жадна

Тънък процеп във света Излизаме от нашто време Напускаме си реалността И олекваме с едното бреме

Една гара и влак един Целувка и две сълзи от страх Изпращаш и пак си сам-самин Мечтите ти са раздробени В шепа прах?