Когато вече усещаш, че искаш да кажеш "обичам те", недей. Задръж малко и не бързай. Знам, че хич не ти се занимава баш когато ти е най-хубаво, но точно това е моментът да проведеш разговор, който изобщо не ти се иска да водиш. Но все пак трябва. Седни и питай. "Абе... ти как си го представяш тоя живот? Ако ей сега ти се сбъднат всичките мечти и трябва да си измисляш нови? Ако мен ме няма? А ако мен има? Кой е най-идеалния развой на сценария в главата ти? Ей така, информативно. Хипотетично даже. Питам само, не ми се вричай в нищо."
И да, о, да, страшно си е, че може да чуеш нещо, което грам да не ти хареса, но няма страшно. Спокойно, и най-лошото да ти кажат, изговори ги пак нещата. Може нещо да не сте се разбрали. Случва се. Опитай пак, пък ако отново не ти харесва... ставай и си тръгвай овреме.
Не, шегувам се. Не е сериозно това. Кой влюбен би си тръгнал, когато му е най-добре и да се лиши от удоволствието и възможността да си строши главата? Стой си, стой си, кажи го това "обичам те", не го къткай, то явно има да си излиза. Влюби си се още повече в човека такъв, какъвто е. Заобичай го за всичко онова, което смяташ, че може да бъдете заедно, един до друг. Доизгради го като приказен персонаж в сърцето и душата си, оправдавай го всеки път, в който те нарани, качи го на най-недостижимия пиедестал, нагласи даже светлината, та да го огрява по най-красивия възможен начин. Съвършенство откъдето и да погледнеш, дори и с всички червени флагове в ръка. Забрави го тоя разговор, който някога не ти е харесал. Майната му на всичко, даже помоли да ги подържиш за малко тия флагове, че да не тежат и направо ги скрий под килима, та да не пречат. Тоя разговор не значи чак толкова много, честно. Те хората чат-пат се променят, наистина. Случвало се е. Понякога говорят едно, вярват в едно, искат едно, но изведнъж я сами правят крачка в страни, я животът леко ги подбутва с шут в задника и взимат, че поглеждат различно на света и осъзнават какво всъщност е важно. Катарзиси всякакви, ей. Бивши зависими правят комуни, престъпници стават свещеници, всичко е възможно, но най-често след помощ жокер от вселената.
Стига, пусни го тоя разговор и си гледай кефа, но пък да си имаш едно наум, че все пак някой ден има вероятност да те настигне. С къси – дълги да ти се залепи за бронята и без да ти даде шанс да пуснеш мигач и да дочакаш първата отбивка, да те задмине в завой при двойна непрекъсната линия и да те избута от пътя. И да вземе да се окаже тогава, че това първо "обичам те", е било по-разумно да го запазиш за себе си. Да си го кажеш само на себе си и да си ходиш овреме. Не откъдето си си дошъл, а както си си дошъл. Цял.
Така де, варианти много, не го мисли това сега, живей си живота. Аз акъл чак не искам да давам, че носи със себе си голяма отговорност. Само съвет мога да опитам да предложа, и то такъв, който може лошо да ти развали рахата и после с месеци да ме псуваш, но пък някой ден евентуално да ми благодариш, че сигурно и да почерпиш. И този съвет е прост, та прост. Ползвай го, ако намериш за добре, но на собствена отговорност.
Водата трябва да се мъти овреме, че после не е вкусна да се пие.
dededos
kianamaiart
andulkaphoto
tangentwithtanner
annaxmalina
stormborns
turnnoffyourmind
pixelskylines
