Вселени от мечти

•как си пия кафето

•каква храна обичам

•в колко суеверия вярвам.

Които имат по две криви джанти,

На онези дами, които спират музиката когато паркират,

На онези, които изпускат горещата преса за коса на земята,

На онези, които не говорят с никого когато са ядосани.

Скъпи дами,

Силата ви е в нежността.

Никога не си била.

Тук си,

Но мен ме няма.

Идвам и си тръгвам,

Ще се прибера замалко,

Остави отключено,

Аз ще заключа сърцето ти след себе си.

Тук си,

Но никога не си била единствена,

Заради това ме няма.

Не ме вини,

Пазя те от самия себе си,

Поне сега разбираш как ухае на сбогом.

Обичам възможността днес да те обичам,

Утре може да те мразя до обяд,

Ще си ми леко симпатичен на здрач,

Посреднощ ще си ми нужен.

Обичам живота.

Обичам да виждам, че можеш да чувстваш,

Че съм ти леко крива през деня,

Вечер блуждаеш със спомена за мен.

Обичам живота.

Нима не е прекалено идеално

Да можем да се чувстваме когато поискаме?

Никога не съм била добра в математиката,

Но знам колко точно вдишвания си направил откакто ме няма.

Не че броя дните откакто те няма,

Но знам колко точно издишвания направих когато реших, че не искам нито една сутрин да се будя до теб повече.

Не че броя дните откакто те няма,

Но знам колко точно крачки правиш от леглото до гардероба, за да извадиш от него моят потник и да заспиш с него.

Не че броя дните откакто те няма,

Но знам точно колко пъти съм изпрала твоята тениска, за да спре да ухае на спомени.

Не че броя дните откакто те няма,

Никога не съм била добра в математиката,

Но това не ми пречи да знам, че аз и ти никога не правим едно цяло.

Затова ме няма.

Щях да те направя глагол…

Искам те във всяко едно възможно време.

Защо продължавам да се взирам в часовника всяка вечер

Четири години

Докато те чакам да се обадиш в полунощ?

Може би вече нямате батерии…

Да удряш стената,

Да се сгръмолясваш до вратата,

Да тръгват сълзи, вместо думи (защото вече те са изчерпани).

Всички нови ще изглеждат демоде.

А може би и малко закъснях,

Ти отдавна чакаше пред праг,

От който ти отвори враг.

За всяка ласка,

Която съм си откраднала сякаш насила,

За всяка лъжа излязла от красивата ти уста,

За всяка несподелена мисъл от още по-красивия ти ум,

Се плашех, че съм слаба.

Сега когато вече не мога да се разплача

За нищо и никого

Ме е страх,

Че съм се превърнала в теб.

1. Никой мъж няма да те обича така, както тати. В това няма нищо лошо, напротив, хубаво е да знаеш, че едни мъжки ръце винаги ще те държат когато се разпадаш.

2. Лак за коса когато носиш рокля, за да не се вдига.

3. Ако не казваш как се чувстваш нещата никога няма да се променят. Хората нямат кристални кълба, за да те разгадаят.

4. Най-важна е прошката към самия теб.

5. Мъжките тениски винаги са по-удобни.

6. Възглавницата понякога никога няма да има студена страна. Понякога ще е мокра от сълзи от всяка една страна. Никога обаче не си позволявай да заспиш без да мечтаеш за хубавите неща на сутринта.

7. Жена си. Ще се изкушиш.

8. Жените трябва да носят красиви, нови рокли. Не мъже на гърба си.

9. Вода след водка. Никога.

10. Красотата ти е в излъчването, което носиш с присъствието си.

11. Киндер яйца с играчка винаги оправят настроението.

12. Не можеш да си позволиш да се отнасяш лошо с тези, които са се отнесли лошо с теб. Ти си над тези неща, бъди дама.

13. Една жена трябва да може сама да смени гума и да провери маслото на колата си.

14. Мъжът ти ще бъде упората ти, но ти трябва да си спокойствието му.

15. Мълчанието ти ще достигне на повече места отколкото крясъците.

16. Ароматизатор с лавандула.

17. Единственият човек, с който трябва да се сравняваш си ти самата преди 2 години.

18. Токчетата ти трябва да са достатъчно ниски, че да са ти удобни, и достатъчно високи, за да настъпят някое мъжко его.

19. За всяка твоя издънка аз ще знам, просто понякога ще си затварям очите. Аз също съм била тийнейджърка, прибирала съм се по-късно от позволеното, казвала съм думи, на които не съм била учена и съм си на влечала проблеми.

20. Можеш да бъдеш дама дори когато пиеш бира от бутилка. Въпрос на маниери.

Ще си говорим всяка твоя нощна смяна,

Сутрин ще пием кафе на онази стара тераса

И ще говорим как да се казва дъщеря ни,

За да не е първи номер в клас,

Нито пък от последните номера,

Но и да не е номер 14

Или пък 15.

Ти никога не си харесвал да си по средата.

Оттогава не спирам да се мразя.

На една прекрасна душа-

Моята собствена,

Е толкова хубаво да възпитаваш,

Да я учиш на смирение,

Да обича,

Да знае как се прощава,

И същевременно е толкова трудно

Когато вече са минали първите 7 години.

Казваше баба и ме тласкаше треперливо напред.

Не бързай, само открехни вратата.

Каза дядо.

Минаха години докато разбера кой е прав. Не знаех дали да гоня или да чакам.

Истината е, че и двамата бяха прави. Баба беше силна жена, сърцето й- камък. Тогава се появил дядо. Още същия миг тя е разбрала, че за него би пречупила всичко в себе си.

В същото време дядо имал една голяма любов. Мъжете винаги имали по една такава, която им разказва играта, както той сам казваше. Тогава видял баба и той видял света по различен начин.

Баба дълго време тичала след него, опитвала се да излекува раните от предишната, а той инат- не признавал, че е наранен.

За дядо баба се беше появила в правилното време. Той не направил нищо. Просто открехнал вратата, а на входа- едни малки крачета, които години наред чуваше по пода когато не е на нейната.