𝓬𝓱𝓪𝓼𝓲𝓷𝓰 𝓽𝓱𝓮 𝓼𝓾𝓷

Имахме да си кажем толкова много... Не се бяхме виждали дълго време. Може би няколко живота. Човек веднага го усеща. Сакрална среща между душите, мълчали и чакали векове наред да се видят отново. Нещо се е счупило между тях в предишните животи. Вероятно съдбата ги е разделила или те сами са взели грешни решения. Или единият е наранил другия и е останало нещо недовършено между тях. Никой не знае. Защото няма друга причина да видиш някого и след един час да знаеш, че го обичаш, без дори да го познаваш. Не е любов от пръв поглед. Няма нищо общо с влюбване. Нещо по-дълбоко е и не можеш да си го обясниш. Но душата си знае. Тя има причини да й се довериш. И не можеш да сбъркаш човека. Просто знаеш, че е той. И този път няма да има болка и грешки. Ще има само благодарност, доверие и обич. В миналия живот сме мълчали, в този ще бъдем щедри. На внимание, на думи, на време...на всичко. Аз съм тук и ти го знаеш. Знам, че и ти си там. И колкото и да сме далеч, усещам, че си по-близо от всеки друг..

А има такива очи, приятелю, които без да ги виждаш ги викаш и които ти стига дори само на сън да ги зърнеш. Умът ти ги прогонва, проклина. А всяка клетка в теб ги жадува. Тези очи, приятелю, всички уж ги забравяме."

Из "По бреговете на Октомври" - Дияна Никова

Ти познаваш всичките ми аз.

Нежната, гальовна като коте,

другата - препила с тишина,

измълчала чак до край живота.

Лошата - ядосана и гневна.

Лиглата, която те разсмива.

Сръдлата, която те изнервя.

Влюбената - истински щастлива.

Тъжната...а тя те натъжава...

И онази, дето се страхува.

Спящата Красавица. И жабата.

(И при двете става със целуване.)

Доверчивата, наивна чак до глупост.

Умната (понякога се случва).

Половинката ти абсолютна лудост.

И онази, дето е заключила

кулата си с десет катинара,

тъй като светът навън я плаши.

Ти познаваш цялата ми шареност.

Всичките жени във мен познаваш.

И те всички искат да останеш.

Искат да ги искаш всички, всички!

Да ти кажа ли една мъничка тайна?

Всички ние много те обичаме.

Caribiana

Аз не искам

някой,

който да пасва

на пукнатините ми,

а някой

напукан като мен,

който знае от какво

се получават

и колко дълго се залепят.

Някой,

с който да сме

несъвършени

и надраскани

от неправилни

напасвания,

някой

с ръбести ъгли,

с труден характер,

цапнат в устата,

с много кусури и пороци.

Някой луд за връзване.

Бедствие.

Сбъркан пътен знак.

Да е моята безумна любов,

а аз да съм неговата.

Толкова.

- T. Brass

4 часа полет

1 видео разговор

Под едно небе

Космоси, микрони и вселени

Познавате ли този символ?

Нарича се Khamsa или често наричан ′′ Ръката на Фатима"

"Легендата разказва, че една вечер мъжът на Фатима довел в дома си друга жена с намерението да се ожени и за нея.( За тези, които не знаят, за ислямската религия човек може да се ожени четири пъти.) В този момент Фатима приготвяла вечерята и разстроена от случката, изпуснала дървената лъжица, с която разбърквала горещото ядене. Постъпката на мъжа ѝ толкова я наранила, че Фатима продължила да бърка кипящото ядене с гола ръка, а физическата болка сякаш не съществувала за нея. Нито хула, нито стон излезли от устата ѝ. Болката, която изпитвала към любовта, била толкова голяма, че не усещала изгаряне. Легендата за дъщерята на пророка Мохамед обикаля света. А Ръката й се е превърнала в символ на покорството, търпението и вярата.

Та се замислих, колко силни са жените със самоконтрола си. За възможностите им.

Може би женските сърца не са нормални сърца, няма 4 стаи, няма преддверие и няма камери. Може би е отворено пространство ... така че влизат повече неща, повече хора, повече чувства. Повече болка.

Представям си Фатима с ръка потънала във врящата вечеря, а сърцето ѝ е в пълно мълчание.

Величието на жените се крие в тяхната сила. Силните жени ги усещаш веднага щом пристигнат: носят със себе си мечти, белезите, сълзите, усмивките си. И когато си тръгнат усещаш празнотата.

Жените са толкова силни, че могат да превърнат НИЩО във всичко и всяка вечер, едновременно с това започват да броят звездите, убедени, че нищо не е невъзможно."

Там дето свети, мъжът всяка вечер прави нещо в кухнята (сигурно готви) и после идва жена му и го целува и той я целува и сядат и се хранят заедно и аз седя, пуша цигара и ги гледам понякога, понякога си мисля какво ли си говорят, защото не им виждам усмивките и устните, ама се усеща, че май се харесват и сигурно се обичат, от колко ли време са заедно, сладки са....

Да й го НАЧУКАМ

На системата, която е пълен абсурд

На банката, която не ми дава

да разполагам изцяло с личните си пари

Които изкарвам с честен труд

И харча за сметки, за наем и за адвокати

Да й го НАЧУКАМ

И на любовта

ДА ИМ ГО НАЧУКАМ

И на всички летящи и пърдящи хора

В живота ми

Които ме предадоха

ДА ГО НАЧУКАМ

И на милото ми семейство

Което ме е създало и отебало

От ранна крехка възраст

ДА СИ ГО НАЧУКАМ И НА МЕНЕ СИ

Че допуснах някои от техните грешки

И сега си сърбам попарата

Не се оплаквам

Очиствам се

ДА ВИ ГО НАЧУКАМ

И на лапенцата, дето ги издържат

мама и тати

Ма тва е до време бе, келеши

Да ви видя как ще се оправяте като останете сами