M.W.

вплитам устни 

като изгнили корени

се вплитам в теб

не търся живот

измориха се от обикаляне  

кръговете на стъблото ми 

смола и сълзи се сливат 

не капя - стичам се 

по теб 

  в теб 

    с теб 

клоните ми се протягат 

в пространствата помежду ни 

няма въздух 

задушаваме се в прегръдката 

на последния цвят 

не цъфтим 

есен е 

падаме надолу

търсим гравитацията 

намираме я 

в сухите листа 

под нас 

  в нас 

не се губим в мрака, защото не се виждаме в тъмното. толкова дълго играхме на криеница. 

1 2 3 4 5 6 7 8 9 9 9 9 9 9 9 9 9 9 9... 10  

докато те търсех, търсех и себе си. докато те търсех, се криех от себе си.

докато ме търсеше, губеше себе си. докато ме намираше, се криеше от себе си.

непонятни са ми думите, когато се опитвам да разбия мрака с тях. ако съществуваха словесни слепци сега щях да съм една от тях. щях да им кажа, че не мога нищо да им кажа и те щяха да ме разберат.

ако удоволствието е кратко, за да му се насладим, то аз съм го бъркала с щастие. преходността на моментната радост е като наркотик, към който се пристрастих. само днес и от утре край. но съзнателно удължавах момента, за да мога да си държа очите затворени. играех на криеница с истината. а тя рядко се крие на тъмно.

подарявах ти време, взимах ти време, открадна ми време. искаше само още малко. да не се притискаме, да не се ангажираме, да няма наранени.

да, няма.

беше нещо като инвестиция на време. инвестирах щедро, без лихви, с много заеми.

междувременно броенето продължава. часовиците започват да движат стрелките си наобратно.

„тик-так, тик-так”