слънчево момиче

Днес докато просто си вървях под лекия дъжд се замислех колко бързо и неусетно минава времето.Замислих се как съм се чувствала през годините по това време.Понякога е било светло и щастливо,а друг път тъжно и сиво.Първото се върнах 3 години назад и си спомних колко безгрижно щастлива бях тогава.Точно в този период се оформи една добра компания от хора,с които създадохме много весели спомени.Веднага се пренасям в наши дни и си припомням отношенията ми с тези хора в момента-все още ги има,но не са толкова топли като преди.Връщам се към следващия спомен.Две години назад от сега бях малко изгубена и ежедневието ми беше сиво,тъкмо една любов беше залязла в мен.Минава още една година и нова любов беше пред мен.Тя ми донесе толкова много чувства,но и разби много мечти с течение на времето.Отново се пренасям в днешни дни и все още с лека болка се сещам края на тази любов и как в момента ние сме напълно непознати и когато се видим по улицата той не смее да ме погледне дори.И отново минавам през стотици спомени и търся нещо,което да ме задържи и да ми покаже,че има неща,които колкото и години да минат те не се променят.И там сред цялата тази каша от спомени и чувства се открояват няколко лица на приятели,които винаги са били там и за щастие все още продължават да бъдат тук.Хора,на които през годините разчитам,и същите такива,които и днес разчитат на мен.Хора не по-маловажни от тези спомени,те са част от тях,защото с тях съм ги споделила първо и въпреки всички глупости през годините те все още са тук.За тези приятели си струва да си припомняме старите спомени,за това как приятелството им е останало през годините,още е тук и се надявам за в бъдеще да го има.Извода от спомените ми днес е,че живота продължава каквото и да се случва и както и да се чувстваш.Това един ден ще мине,но трябва да запомним хората,които са били там за нас в точното време и на точното място.За хората,които остават в живота ни,а не само преминават през него.

 Добромир Банев