GabrielleZZ Art

Предлагаме на читателя няколко риторични въпроса с „Риторични въпроси“ на Планимир Петров. Познавате го – той е от онези автори, които умеят да сгъстяват смисъл до степен на искра – една фраза, един въпрос, една уж невинна конструкция, която всъщност е сатиричен удар. Неговите „Риторични въпроси“ работят точно така: малко думи, много смисъл; кратка форма, дълбока ирония; лек тон, тежка истина. В…

В днешното издание на „Черешовите води на българската танка“ представяме Ивет Лазарова – млад автор, който участва в проекта с танка проза. Това е хибриден жанр, познат в японската литература като естествено разширение на танката: кратка проза, която носи същата емоционална плътност, същата образност и същата вътрешна музика като класическата форма. В Япония танката е висшият поетичен жанр –…

В днешната публикация представяме рецензията на Димитър Анакиев за стихосбирката „Хералдика на чувствата“ от Александър Алексиев – текст, който съчетава аналитичност, лична поетична философия и изключителна чувствителност към словото. Анакиев чете Алексиев не просто като критик, а като поет, който разпознава в другия онова естествено състояние на писането, което не се учи, а се живее. Рецензията…

В тази публикация представяме три стихотворения на Александър Алексиев от стихосбирката му “Хералдика на чувствата” – кратки, но силни текстове, които разкриват три различни състояния на човешката чувствителност: любов към живота, търсене на свобода и светлини в мрака.„Влюбих се в живота“ е изповед, в която емоцията се връща отново и отново – като пулс, като дъх, като опит за близост със самото…

Цонка Великова влиза в Черешовите води на българската танка с онзи фин, чист и дисциплиниран поетичен жест, който вече познаваме от хайку-поезията ѝ. Но тук тя прави нещо различно: пренася хайку-сетивността в танка и танка ренсаку, без да губи нито краткостта, нито яснотата, нито умението да улови миг, аромат, отсъствие, сезон. Текстовете ѝ са тихи, но дълбоки; кратки, но наситени; прости като…

В днешната публикация представяме две нови, непубликувани стихотворения на Тодор Билчев – „Зависимости“ и „Изплакана песен“. В тях поетът се обръща към две различни, но свързани теми: човешкото живеене и поетическото мълчание. „Зависимости“ е философски текст за онова, което държи човека жив; това не са славата и богатството, а простото усещане за присъствие: звукът на щапукащата вода, никнещите…

В днешната публикация представяме Светла Дамяновска, авторка, която и в танка, и в ренсаку умее да съчетае фолклорната символика с поетичната импресия. Нейните текстове са изградени върху ритуали, върху жестове, върху сезонни знаци: нестинарки върху жарава, Еньова буля в мълчана вода, димитровчета пред гробове, есенни дарове, картини от паметта. Дамяновска работи с кратката форма като с обред:…

Статията на Любомир Тончев „За ястребинчетата и всички други убити“ е силен публицистичен текст, който се връща към един от най-болезнените периоди в българската история – полуфашистката диктатура от 1934–1944 г. Авторът не просто репликира тезите на Надежда Любенова, а разгръща широк исторически контекст, опирайки се на факти, архиви, изследвания и свидетелства. Тончев пише с категоричност, но и…

Днес представяме Нина Попова и нейното първо участие в „Черешовите води на българската танка“; автор, който още с дебюта си показва естествен усет към кратката форма. Нейните две танки са пролетни, сетивни, изпълнени с аромат, звук и движение: люляци, дъжд, птици, песен – образи, които не описват, а внушават настроение и са път към вътрешното състояние на лирическия Аз. Ренсаку „Алеята в парка“ е…

Павлина Петкова е от онези автори, които пишат импресия като дишане – без усилие, без претенция, но с вътрешна светлина. Текстовете ѝ са едновременно лирични и образни, наситени с природни метафори, с движение, с тишина, с болка, с памет. Тя работи с поетичния кадър: залез, мълния, птици, треви, детство, сън, за да ги превръща в вътрешни състояния. Нейният стил е сетивен, пластичен, наситен с…

В днешната публикация представяме Евгения Кънева; тя участва в конкурса „Черешовите води на българската танка“ с чисто поетично присъствие: две танки и ренсаку, изградени с фин минимализъм и наблюдателност. Танките ѝ работят с ежедневното, но го превръщат в образ: паякът, който се промъква в куфара, е не просто детайл, а знак за онова, което винаги остава незабелязано; хибискусът в чуждата…

Днес представяме Диана Ангелова – авторка, която участва в конкурса „Черешовите води на българската танка“ с чисто поетично присъствие: ренсаку и танка, изцяло посветени на източната естетика и на умението да уловиш миг, тишина, дъх. Нейната тематична поредица „Майски отпечатъци“ е изящно изграден ренсаку, който се движи през три състояния: тежкия люляков дъх на детството, тихия дъжд като писмо,…

В днешната публикация представяме два силни текста от стихосбирката „Неказани думи“ на Даниела Виткова – подбор на Людмила Данова, който показва богатството и пластичността на поетичния свят на авторката. „Неказани думи“ е стихотворение за тежестта на мълчанието – за онези думи, които не изричаме, но които живеят в нас като каменна грамада. Виткова превръща неизговореното в драматичен образ, в…

Рецензията на Людмила Данова за стихосбирката „Неказани думи“ на Даниела Виткова е внимателно изграден литературен портрет, едновременно аналитичен и емоционален. Данова проследява основните тематични ядра на книгата: философията на мълчанието, синергията между изкуствата, личната арт терапия, социалната сатира и пластичността на поетичния език. Тя показва как Виткова умее да преминава от…

Представяме Мария Димитрова – автор със силно, устойчиво и разпознаваемо присъствие в „Черешовите води на българската танка“. Нейната поетична проза е сдържана, но наситена; кратка, но многослойна; минималистична, но емоционално концентрирана. Прозаичният фрагмент в „Седмица за щастие“ е пример за това майсторство: една спирка, един дъжд, една градина, две цветя, два сезона… и една любов, която…

В днешната публикация представяме подбор от „Сатирични строфи“ на Добрина Симова – авторка, позната с лиричните си текстове и поезията за деца, но тук в един различен, по-остър и социално ангажиран регистър. Нейните четиристишия са кратки, ритмични и наситени с ирония, а зад лекотата на формата стои ясно послание: умората на обществото, разочарованието от политическата безотговорност и онзи…

Представяме Ерика Гигова, едно от най-младите и най-фино усещащи авторски присъствия в „Черешовите води на българската танка“. На 18 години тя владее естетиката на кратката форма с удивителна лекота: умее да улови миг, да го задържи за секунда и да го остави да се разтвори в тишината. Танка прозата „Миг на среща“ е нежна, минималистична история за случайна среща, която не е съвсем случайна. Ерика…