elle_

Очите ми твърдяха,че съм луд.

Луд, за да ги карам да се взират и да те търсят там,

там, където отдавна не си и няма да те има.

Очите ми казваха,че са те виждали и друг път,

че те познават много преди мен и знаят как бързо се променяш

изчезваш,

но няма смисъл,

няма смисъл насила да ги карам да търсят в теб това, което нямаш и което щях да видя.

Не ги послушах и ги държах отворени.

Когато ги затворих беше късно,

защото те бях пуснал вътре в себе си

и всичките ми думи и желания

бяха приели формата на твоите движения.

Сега...

Докато те изтръгвам от сърцето си…

си мисля не е ли смешно това,че докато

гледах с отворени очи не забелязах нищо

и трябваше да ги затворя, за да видя?

Очите ми ме молеха да спра да гледам,

очите ми твърдяха,че съм луд.

За да ги карам да се взират и да те търсят там,

където отдавна не си

и няма да те има.