this must be seen, not with the eyes, but within

Бе въпросът на едно момиче, след като видя мисълта от Алън Уотс:

Смисълът на живота е просто да живееш. Истински. Толкова е просто и толкова лесно. И въпреки това всеки тича нанякъде в някаква паника, че нещо трябва да постигне, нещо извън себе си.

Която публикувах в социалната мрежа facebook. Тя е дерзаещо момиче от както я помня за света и за неговата промяна. Зададе ми този въпрос сякаш можех в няколко реда да побера Вселенското значение на животът на тази Земя, но уви поне се опитах. Желая да споделя нейният коментар за тази тема, тъй като смятам, че е горд представител на Кристалните деца /децата на новото време/. Та ето го и него:

- Аз : Създателя е сътворил всичко, ние сме негови деца, следователно по бащински път имаме сили, за които не можем и да си представим, камо ли да повярваме, че съществуват. Ние създаваме новите светове, ние разрушаваме и този и тях....с това, което имаме...а именно силата на мисълта. Искаш ли да ти дам една книжка ако ти се чете? За мен е моята преносима "Библия" /Персус - Осмата Земя/ ако можете и вие хвърлете едно око на нея/.

- Тя : Не знам Наде, искам да прочета, но от друга страна и не искам. Искам първо да видя как сама ще приема света и до какъв отговор ще стигна. Колкото повече пораствам, толкова повече се чудя защо съществувам. Просто мисля, че все още не мога да се отпусна като теб, защото ми е трудно да излезна от клетката, в която живея. Виж хората около нас. Понякога си мисля,те изобщо някога питали ли са се защо всеки ден се събуждат и дишат от въздуха на тази планета.Те просто отиват всеки ден на работа и взимат хартийки за да си купят бензин,за да отидат отново на работа.Какъв е смисъла,да притежават тези сили,като тези хора не се развиват.Те просто се раждат и умират,хабят живота си,дори не си помислят как могат да го изживеят,просто се раждат,растат,стареят и умират. Не разбирам и се плаша.Защото не разбирам страшно много неща, хиляди неща. И вече не съм малка, искам да знам повече сега, защото времето ми тече. Искам да направя нещо различно,искам да направя огромна промяна за света. Да се движа с огромна скорост. Имам чувството,че колкото по-рано намеря отговори, толкова по-дълго ще живея. С този си коментар ме накара да се замисля, че всички сме души в тела дошли от различни безкрайни светове. Души, които са минали хиляди години опитност в други светове. Не само сме различни видимо, но и сме различни и по вътрешната си древност. Егото винаги ще каже “КАТО МЕН НЯМА ВТОРИ”. Ама сори смисъл има и то е твоята ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ. И хората като я срещнат и с присмех казват: “Тоя колко е различен, прави точно обратното на това, което хората трябва да правят”, а не се и замислят за миг, че това са те, само че от другата страна. Разберете Вселената е холограма = ОГЛЕДАЛО! Тоест, всичко, което виждаме около нас, е подходът ни и отношението, което изграждаме спрямо нещата, които ни се случват. Каквото ти е отношението, такава ще ти е и реалността.

Да живееш просто за мен лично, означава да разбираш законите, от които е съставена Вселената и да съзнаваш своят произход. С тези две неща, тук с твоето тяло и най-великата сила в цялата вселена МИСЪЛТА, вече ще можеш да преправяш този свят, за да преправиш цялата Вселена.

Ще обавя официално, че тези нещица създават цели светове и ги разрушават. Тук не фигурира изречението “Едно парченце и си там”, тук фигурира “Една дума и последиците са неизбежни”. Думите са стрели. Когато се забият има рана. Когато се премахнат остава дупка. Когато се положат грижи дупката постепенно зараства. Когато зарастне остава белег. Когато остане белег, остава и споменът за преживяното. За болката, която сме получи и поуката, която сме научили. Както знаем живеем в дуален свят. Пишейки тези редове, създавам също поляризация. Защото винаги нещата имат ДВЕ страни! В нашият свят текът постоянни промени, духовността се засилва съзнателно и несъзнателно при всеки един от нас. Тук опираме до тази част на твърде “духовен” съм и мога да говоря, съветвам, критикувам и упреквам всеки за нещата, които прави. Извинявай, но ако си толкова духовен този тип маниер на подхождане към хората (другите души) е пълен булшит!

Самата мисъл, че се мислим за нещо повече от другият до нас, че сме по-духовни, възвишени или добри, прави тази поляризация тоест РАЗДЕЛЕНИЕ, вместо ОБЕДИНЕНИЕ. Съжалявам, но ние сме едно! Както и горе, така и долу! Както в АДА, така и в РАЯ! Както в успеха, така и в неуспеха! Духовеният човек означава да се вгледа в себе си, в това което е, да осъзнание, че той е всичко. Всяко връбче, всяко листенце по земята, което небрежно лети от есенният вятър, всяка животинка, всяко камъче и клонка. И най-вече, че е всеки човек! Буда! Буден разум! Съзнанието щом е будно, очите виждат в необятието. Буден си, когато изпиташ вътрешно това СЪЕДИНЕНИЕ, което правим с всичко, което вибрира (е живо), това е най-важната единица, която води нашият свят и тя е ЕДИНСТВО!

За това преусмисли своите постъпки и думи! Към хората около теб, към всяко животинче, към всичко, което природата е сътворила! Ако днес ти бе последният ден, пак ли щеше да се вайкаш за неправдите в животът ти? Помисли за всеки един около теб, който мразиш и обичаш. Помисли как би се почувствал той от казаното, от твоя страна. Казвайки го на него го казваш и на себе си. Проекцията (огледално отразяване) е взаимна. Всичко, което е живо колко прекрасно е да ти е в животът, колко прекрасно е да имаш такъв и да си тук изживяващ го!

Не е нужно хората да стигаме до крайни катарзиси или живот близко до смъртта за да осъзнаем това, че думите са нещо значимо, с които не знаем как да боравим. Познанието е заложено в нас. И то е толкова древно! Познанието как да боравим с тях!

Хайде сега марш....да следиш своите мисли, постъпки, думи, действия и желания, спрямо себе си и спрямо всичко, което те заобикаля!Чрез този метод ще преусмислиш дали наистина се нуждаеш от повече или си доволен от това, което имаш (благодарен). Духовенство се постига с чисти мисли, чисти постъпки, чисти действия и сърдечна благодарност!

Продължението на статията ще бъде относно лъжовната матрица, която политиците, религиите и общо приетите закони ни налагат всекидневно правила и норми.

Ватиканът е създаден от тази рептилска част. Тоест от тъмните сили, които желаят да имат контрол върху човешкото съзнание. Религията се внедрява в институциите, поради наличието на превзети умове на хора от тъмните сили. Това става за абсолютно всяка една религия, освен за будизма, тъй като тя пази древното познание на това, какви сме като души и защо сме тук. Древен - значи вечен. История - значи нещо приключило! Древността е висшата форма на познание! Всичко е изключително тайно, покрито и закрито от човека за да се поддържа неговото ниво на невежество. Невежество към света, невежество за самият му произход и предназначение.

“Жителите на Земята се делят на две. Едните имат ум, но нямат религия, другите имат религия, но нямат ум.” - Абул-Ала ал-Маарри.

Самите общества изградени по времето на 14,15 век сформират т.нар. рептилски модел на поведение. Това е което тъмнината желае, преимуществен контрол върху човешкото съзнание като то се постави в постоянен страх, гняв, зависимост и неприклонност към животът. Политическата форма е просто друг обсег, който тъмнината владее. Там работят души, които са обладани (допуснали да бъдат презвети от алчността си), с цел да манипулират землянинът. Всичко, което те отдалечава от себе си е част от тъмният план на тези създания. Политиката и религията са много болезнени теми за човекът, но сега ти казвам, спри!

Спри с рутинната си работа, спри за момент. Вдишай, задръж за момент и издишай плавно. Имам въпроси към теб землянино. Знаеш толкова много човешки неща като науки, спортове, новини, идеологично мислене и начини за спрявяне с проблемите си. Сега ще те питам нещичко:

Знаеш ли човеко от къде идваш? Знаеш ли какъв е твоят произход? Знаеш ли какво представлява душата ти? Знаеш ли с каква мисия си тук на Земята? Знаеш ли как да чуваш нейният глас? Знаеш ли какви са нейните нужди? Знаеш ли какви енергии те заобикалят? Знаеш ли какви възможности имаш? Колко знаеш за себе си и миналите ти животи?

Всичко, което фигурира в нашите животи е насаждане на тъмнина и невежество в сърцата ни. Наша отговорност е да се изкараме от това състояние, което сме в момента. А то е заспалост. В момента протичат процеси във всеки един от вас. Това е висш космически процес, чрез който всяка душа (съзнание) започва съзнаване за скритото, за чистото и за истината, от която сме сътворени. Този процес става без земляните да предполагат, че нещо в тях се случва. Защото, ако не се активира той, земляните ще се унищожат. Всемира ни помага с борбата ни срещу тъмнината в нас, но и ние трябва да си помогнем.

“Човек трябва да си помогне първо сам, за да може Създателя (Господ) да му погмоне”.

В следващата част, ще се продължи с контролът на тъмнината и какво ще проследва с новите хора, новото мислене, новото съзнание у човека, което се заражда. Съзнание, което не разеденява, а обединява. Земляните, ние сме колективни създания, за нас свързаността е нашият двигател за еволюция и съществуване. А в момента сме разяденени. Време е да преминам на нов етап. Новата Земя ни очаква.

Повече информация в следващите статии…

Привет! Ще ти разкажа от къде си и какво си. Разбира се, ако нямаш интерес относно тези неща, е имаш свободният избор да кликнеш и да излезнеш от статията. Това е писание за хората, които виждат. Не само със своите очи, а със своите сърца. Всеки, който чувства любов вижда частица от истината, която го заобикаля, но не му се казва.

Истината е това, че хората произлизаме от звездите. Всички теории на учените забравете. Учените са пешки и марионетки в играта. Играта е матрицата, която хората сме си направили. Тази матрица е мисловна. Това е общоприетото раждаш се, живееш, училища, университети, работа, остаряваш и умираш. Този начин на живот е сътворен от нас. Хората сме сътворени от звездите. В нашето ДНК има заложби от всички светове, които са помогнали на Създателя да сътвори землянинът. Хората сме звездна раса, но идвайки тук на земята, с гордост се слага нашето име на Земляни. Земляни, тъй като имаме своите 5 - аспекта от Земята, а именно 4-те стихии Огън, Въздух, Земя, Вода и 5 - тият аспект е Етерният. Ти си сътворен от звездите, а не от маймуните. Ти притежаваш сили, които не можеш да си представиш. Да си Землянин е привелегия, бидейки душата тук на Земята, тя е тук да преоткрие това, което не е, за да изживее това, което е. Ти Землянино, отвори своите очи (сърце), допусни фактите, че живееш в мисловна матрица, която ти задава темпото. Тази матрица ще се разпадне и изцяло видоизмени.Следват събития, които ще предизвикат тази промяна.

Истината, която не ти се казва, е че притежаваш най-великата сила на света и във всички светове, които съществуват, а именно МИСЪЛТА. Земляните сме творящи създания на реалности. МИСЪЛТА е силата, с която сме забравили как се борави. Това, което е минало през атлантите, лемурииците и траките е знанието, което в момента сме забравили. Очи (сърца) отворени, Слух (дух) - спокоен, Допир (тяло) - почит. Това, което се е случило с тези раси, е че са самозабравили познанието, което са имали тъй като се подават на мисловният рептилски модел (матрицата), която друга звездна раса се намесва в творението на Създателя (Господ), за да извлече познанието от Земляните и да превземе Всемира (Вселената, всичко което е Космосът) и да потъне той е в тъмнина. Заради това Атлантида потъва. Отдавайки себе си на този мисловен модел. Стават поредица от събития за да може да се пречисти Земята и Земляните, тъй като тъмнината е обладала голям процент от тогавашното насаление.

В наши дни Рептилският мисловен модел е на всякъде, той може да се разпознае като Телевизия, Новини, Вестници, Политици, Държави, отделяне на раси, отделяне на полове, отделяне на права, поставяне на граници на земите, използване на много повече ресурси от колкото са нужни, неблагодарност и мисловен модел, че всичко е заслуженo ей така, НЕПОЧИТ към други форми на живот както и към човекът, НЕПОЧИТ на собствената душа, тяло и разум и най-вече НЕВЕЖЕСТВО към случващото се.

Земляни, напът сме да повторим една глобална грешка, които останалите раси са допуснали и тя е собственото си унищожение от ЕГО-наложеният модел. От допускането му да превземе нашите същности, души и сърца. Ти, точно ти, който остана и четеш статията, в теб в момента се крие уникалната сила, която те е задържала да прочетеш още няколко реда от нея. А не защото си “добър” или “лош”. Тази статия е за тези души. Имаш нещо в себе си, разбери какво е то. Това е нещото, което трябва да направим. Да се върнем отново към себе си. Да разберем кои сме, за какво сме тук и по какъв начин да сътворим светът ни. Това е повече от Революционно, за него не се говори, не се пише. Не се знае. ЗАЩО? Защото Землянинът е уникално сътворение на Създателя, в което варират взаимно Тъмнината и Светлината. То е непредвидимо създание, за това, всичко, което може да се сътвори от теб човеко, представи си го.

....повече в част 2 - Какво следва от тук нататък с нас Земляните.

Човекът, който притежева “самотната” душа е орисан с безусловният дар да чувства и съживява всичко, което го заобикаля. Ако забележите мълчаливо човече, замислено в облаците, спазващо достатъчно голяма дистанция с вас, така че и двете страни да се чувстват добре, е честито най-вероятно сте срещнали подобна душа. Човече, което прилича като много мило същество, а с поглед всякаш току що е убило някого може да те прониже и с него да ти каже: “Не ме гледай и не се занимавай с мен, тежко ти иначе ако прекрачиш границата”.

Не ме разбирайте погрешно хората със “самотна” душа, са тези, които изучават светът, в който живеят от какво се състои, как е изграден и какви закони го управляват. Тези хора са търсачи, не на пари, изживявания или материални изобилия, а на интелектуална и енергийна революция. Тези хора предпочитат да са сами през повечето време, тъй като изследват много по-детайлно съществуващите слойове на душата им.

Чувствам себе си като такава душа. Имам нужда от уединение. Да правя това, което сметна за добре. Да правя нещата, които обичам. Да изживявам себе си по различни начини. Да изследвам. Да чета. Да се ровя. Светът е прекрасен, но безрасъдните хора, оставили душите си, не слушащи и не виждащи знаците, които вселената им дава винаги се опитват да пречупят такъв тип души. За това...да си зодия Скорпион, за мен е най-прекрасният дар и най-тегавият път, който е нужно да извървиш. Не позволявайте светът да ви пречупва от вътре. Не се давайте на препядствията пред вас. Пазете пламъчето у себе си. Това пламъче е вашата душа. Като свещ сред вятър подслонете я, пазете огънчето ѝ, говорете ѝ, прегърнете съществото у себе си в тежките моменти и бъдете упората, от която тя има нужда. Тя винаги е с вас и Ви дарява с всичко и то в изобилие, но помнете, никога няма нищо от едната страна. За това, грижата е и от двете страни!

Това нещо го пиша и на себе си! /което е и целта на блогът/

Сега човеко как да ти обясня, че всички твои дефиниции, които имаш за себе си произлизат от т.нар. ти разум. Всичко, което те кара да се спираш да действаш, да усещаш, да се втурваш е умът ти. Той е този, който слага границите и гради стените. Той е този, който иска да ти влияе през цялото време с мисли, които са пряко идващи от болното му разбиране за светът, в който живее.

Нима ти човеко прекрасен, си готов цял живот да не разгърнеш своят потенциал? Нима ще се отдадеш на „демоните” в теб, да ръководят ролята ти в този театър, наречен живот? Да го кажем така има две сили, които задействат теб. И те са: Любов и Страх. Замислял ли си се, колко пъти ти оперираш от едното или другото? Ми замисли се! Времето ни изтича. Новото време е близко. Ако знаехте какво сте наистина, щяхте да се преклоните пред себе си!

Това е адресирано към всички хора, които се борят с демоните в себе си /страховете/. Вие сте промяната, която душата ви очаква. Вие сте тук да изживеете този човешки живот като разгърнете потенциалът си и действате от любов. Вие сте силата, която може да избере какво да бъде. Защото това е нещото, което ръководи мирозданието. Безусловна любов. И тук на Земята изживяваме страх, за да видим онова, което не сме, за да си спомним, това което сме. А именно това безусловие! Това безграничие и любов. Всеки, който сега се изправя ежедневно пред демоните си, може да ги увладее, когато увладее разумът си. Увладяването на разумът, става със задаване на въпроси и действия. Забрави казаното „Мисли преди да действаш”. Тя е изрекана от поредният страхлив разум. Запомни я така: „Действай, преди да мислиш”. Сърцето е спонтанното усещане, което минава през теб. Отдай му се. То е. Ти си това. Спомни си. И бъди.

Не честно колко неща в денят си правиш съзнателно? Ама говоря за онова съзнателно, да слушаш сърцето ти какво желае. Не за онова твоето разбиране за “съзнателно”, което означава да вършиш нещата механично. Механично ядеш, механично действаш, механично говориш поредните глупости.

Хич не ми пука, че може да се обидиш или, че тази статия ще е гличваща за теб. Може би ще си кажеш: “Нали духовните хора Наде, трябва да говорят смирено”? Ще ти кажа нещо приятелче, духовността се бърка толкова много с това да си смирен all of the fucking time. Духовните хора могат да бъдат всичко. Нормалните хора могат да бъдат всичко. Всеки човек е всичко.

Та, питам те човеко аз тебе, колко от изборите ти в денят си правиш механично и колко съзнателно? Животът ти не е това, което е. Животът ти е това, което изживяваш. И под това, което изживяваш имам в предвид, от това което сърцето ти подскача. Толкова сила има в теб, а ти се принизяваш постоянно. Толкова величие има в теб, а ти все продължаваш да се отричаш. Толкова достойност има в теб, а ти все за недостоен се смяташ. Толкова си безграничен, а ти все се буташ в граници, които те ограничават. Аре стегни се малко. Поеми отговорност за действията си, но съзнателно, не “защото така трябва, защото така прочетох, защото така казват”. Вземи малко волана на твоята машина/тяло,ум,душа/ и вкарай колата си в съзнателният път. К’во се вайкаш, к’во чакаш? Вярвай си повече, какво си се шмугнал в тая черупка студена. Затворен си към света, как искаш света да е отворен за теб? Излез от тоя фалш на “цивилизованост”. Плюя на цивилизоваността, матрицата която те унищожава без да се замисляш ни най-малко. Колко знаеш за историята на душата си? А? Не ..дайде му на човека история за народи и кой, какво направил през 12324435234 векове за да му забулим мирогледа за обширното. Стегни се! /сатурн в овен ви праща поздрави/

Слушай, вглеждай се, дерзай, търси, научи, чупи, направи, потуши, изгради, остави, забрави, запомни, живей, дишай, миг, просто бъди!

Когато започваш да чувстваш и виждаш неща, които са част от мистичното, ставаш вълк единак. Единственото нещо, което е с теб, е твоята душа, която те насочва по пътят ти по който си поел. Единственото нещо, което ти дава безусловна любов е силата, от която си изграден и произлизаш. За това видното не е дефиниция, а невидимото е безгранична дистанция.

Вгледай се в това, което не можеш да видиш. Слушай, това което не желаеш да чуеш. Усети, това което си забраняваш да усетиш. Бъди съзнателно тук. Най-важното е да се “научиш” как да слушаш вътрешният си глас. Това е най-висшото познание, което имаш у себе си.  Разбери, че каквото мислиш и каквото правиш изгражда животът ти. Това не е съдба. Това е като да имаш идея да построиш къща, чийто строеж се гради тухла по тухла. Следователно като мислиш и действаш против волята си, слагаш прогнила тухла. Когато мислиш и действаш спрямо волята си, слагаш здрава и стабилна тухла. Вслушай се повече в себе си, в сърцето си, в душата си, в емоциите си. Те най-добре знаят какво наистина желаеш. Изразявай себе си, чрез сърцето си. Просто бъди себе си. Бъди това, което желаеш да бъдеш. Просто бъди. Това е.

Е човеко, до кога ще се вайкаш защо животът ти не върви? Погледни с какви тухли изграждаш къщата си и тогава ще разбереш, че е важно да слушаш волята си. Онзи вътрешен глас, който знае всичко, но го пренебрегваш. Стига толкова вече пренебрегване. Изкарай се от сънят си, в който си се омаял. Събуди се и погледни с очите си, душата и сърцето си светът.

А и в прочем…относно къщата. Къщата на твоите мисли и твоите действия. Ами човеко, тя се гради и строй цял живот. Приеми го. Просто.

Да говоря за онова нямане на пари. На някакви си материални неща, които видиш ли в тази ни съвременост ни слага под етикети като: “този е мизерник”, “този се справя добре”, “този син кучи богаташки”.

Разбира се да имаш разни неща в животът си е готино. Но под неща, имам в предвид като: сърце, чувство за хумор, детска небрежност, любов, нежност и свобода. По астрологически водолеят ми във втори дом се бунтува страшно много като чуе за пари. Чуя ли за пари или някакви материални блага, oh well burn in hell people. Случва се понякога да нямам пари за щяло и нещяло и точно в тези моменти разбирам какво остава при мен, какво притежавам и на какво се наслаждавам. Остава си усмивката, ведрата асцендентова стреляшка личност, с позитивизъм към света даже и в такъв дъждовен и студен ден като днескашният. Хихихи, притежавам себе си и чувството си за широкоскроеност. И не на последно място, наслаждавам се на моментите, в които нямам така както се наслаждавам на моментите, в които имам. Така, че people да нямаш е толкова прекрасно. Виждаш какво остава, когато си на дъното. Виждаш света в една по различна черна окраска, която като че ли е точното петънце, нужно за завършването на шарената картина, наречена живот. Черното, не е толкова черно. То е толкова черно колкото ти сам го направиш. Притежаваме най-прекрасното черно и най-прекрасното бяло в нас самите. Идиологията, че черното е “лошо” и бялото е “добро” слага поредната преграда между тези две вече съвършени неща. Лошото е добро, доброто е лошо.

Случва ни се понякога да срещнем хора, които по някакъв начин с присъствието си, ни карат да чувстваме непознати за нас до сега неща. Тези неща, които най-често пропускаме да интегрираме в ежедневието си, в начинът си на мислене и като цяло в животът си.

През денят ми минават всякакви ситуации, в които аз сама избирам как да реагирам. Моят поглед към нещата и начинът, по който мисля създават реалността, в която живея и чувствата, които изпитвам.

Има ситуации, в които някак си ги гледам от страни и виждам как имам възможността /свободната воля/ да избера, как актрисата ”Надежда”, да реагира на сценарият, който животът ѝ предоставя, за да изиграе колкото се може по-добре своята роля в него. Това с театърът не е просто метафора, а реално ти не си “Петкан, на 25 години, от Долна Митрополия”, а си актьор  който изпълнява ролята си в пиесата на име “Живот”.

Във всяка една ситуация имаш няколко избора, от които следват различни по развой разбирания. Да реагираш постоянно смирено към всичко и всеки, който е в животът ти, си е направо убийствено. На сила си слагаш бесилото на връта и всеки път щом се наложи да реагираш на нещо и избереш цялостното смирение в теб: “БАМ ЗАТЯГА СЕ ПРИМКАТА”. Сега не казвам, че е толкова зле да си смирен, когато знаеш, че проекциите на човекът срещу теб са негови. Казвам, че винаги имаш избор да реагираш по много различни начини, но най-коректният към теб самият е този, който те кара да се чувстваш добре. Пример: Хулят те хората за това, че си различен, че виждаш нещата много по-цветно от обичайният сив вуал, който повечето носят на главите си. Попадаш в такава ситуация, в която същите тези хора те нападат с думи. И ето тук имаш избор как да реагираш.

Това моя проекция ли е или тяхна? Аз виня ли се за нещо и по конкретно, че виждам света в такива окраски и съжалявам другите, които не го виждат така?

Как да реагирам сега като знам, че това е тяхна проекция? Да върна огледално енергията, с която ме “нападат” или да стопирам този обмен да дойде в мен и да реагирам смирено?

Тези дни усещам себе си как реагирам твърде агресивно. Предполагам, че това нещо произлиза от нещата, които аз сама на себе си не си позволявам да правя, но от друга страна агресия - защо пък да не?

Имам си целият спектър от емоции в себе си. Усещам се как изпитвам вина относно някои по конкретни. Като това, че агресията ми се засилва към определени хора. И най-фрапиращото за мен е факта, че е към родителите ми най-често. Да, хората които са ми най-ценни, хората, които са ми дали основата в животът ми. Агресирам се към тях, когато ми задават въпроси, чиито отговори са ВИДНИ. Агресирам се, когато не зачитат простраството от което се нуждая. Агресирам се, когато искат да ми сложат граници присъщи за тях самите, защото така са израстнали те. Агресирам се, когато ми сложат поредният етикет ти си - егоист, крайно свободен човек, не знаеща как да си оправи живота. Или неща от сорта на: “Ти нямаш право на дума в тази къща“ и “Как смееш да ми противоречиш и да ми даваш насоки, колко сме по възрастни и житейни от теб” или “Докато си в тази къща ще правиш каквото ти кажа аз”. Моля?

Опитвам се да гледам по този начин на нещата -> Първо израстнали са в друго време, други нрави, други маниери, други бариери, други уроци и си носят тяхното бреме. Второ, всеки един от тях има правото да изразява нещата, които подтиска като показва недоволството си към нещо. И трето те също са хора, които имат страхове, имат своите битки в животът си и своите поражения. Репектирам ги относно това. Тук идва думичката - НО - Но аз лично държа дистанция с тях, защото имам нужда от таква. Осъзнах, че сама трябва да водя някои битки в животът си и никой не ми е длъжен по никакъв начин да ме спасява в тях нито с любов, нито с омраза, нито с нищо. Но не мога да възприема понякога тези техни разсъждения относно “аз те създадох, сега ще ми служиш” един вид. Нямаше ли да е по-добре ако бе “Благодаря ти, че си тук и те имам, ще слушам това, което искаш, но ще те наставлявам по пътят ти, докато се луташ и отритваш”. Някак си по-добре ми стой. Защото за мен да имаш дете не е само до отговорност, то е и до това да приемеш твоят подсъзнателен потенциал, който имаш и този път да му дадеш свобода и разбиране за да се изрази напълно.

Така като се започне. Усещаш в себе си един прекрасен прилив за дадено конкретно нещо. Но не след дълго разумът търси някакви конкретни причини, с които да заглуши целият процес. Да речем един вид съботация на събитието в теб, за да не стане извън теб. Но сочейки с пръст разумът не си помагаме много. Да го виним за всичко черно у нас, е да виним себе си. Да му благодарим за всичко светло у нас, е да благодарим на себе си. Да, сърцето е чисто и дава светлина. Но разумът е този, който дава семето за да се роди тази светлина. Защото от мракът, се поражда светлината. 

Тук идва т.нар. дилема на “правилното нещо” ли правя или “грешка”? Този тип въпроси изпълват голяма част от денят ми. Кой, къде е написал, чие действие е грешка и чие не е? До сега в многобройните видове спорт, с които се занимавам, виждам, че да сгрешиш е най-доброто нещо. Защото от грешката си, знаеш вече как да направиш нещата “точни”. Тя дава безценен урок в израстването на човекът като личност и не само. Някак си така стоят нещата, че трябва винаги първо да се опариш, да изгориш до основи, за да разбереш противоположното. Явно скорпионското в мен си казва думата. Пламъци, огнедишащи дракони, феникси...всичко е огън, трясък, искра, падения, погром и разрушение. И след всичките тези неща, произлиза чистото, святото, безграничното и безценното = любов.

Не знам дали съм поредният човек, който излива себе си и мислите си на стената ти, не знам до колко написаното тук резонира с възгледите ти, но знам само едно, че това тук е ново начинание за мен и ме кара да се чувствам добре.

Относно темата днес, която вирее в мен.

Да кажем, че разумът е т.нар. Его /вънкашен АЗ/, който търси дефиниции и слага всебевъзможни етикети на всичко, което го заобикаля. Така то се чувства пълноценно в собствената си илюзия.  Да кажем, че сърцето е т.нар. Висш Аз /вътрешният АЗ/, което е най-прекрасното и светло нещо, което притежаваме. То знае всичко и дава наставления постоянно.

Дали давам абсолютните дефиниции и на двете неща / ако съществува нещо такова като абсолютна истина въобще/- ами не. Това е моята гледна точка за тях и същевременно моята истина. Много пъти през ежедневието ти се налага да взимаш избор между две или повече неща. Да не забравя и това, че сме в измерение на дуалност и нещата винаги съществуват заедно, няма “само едното” или “само другото”. Взимаш решение, което води до някакво събитие. Спрямо това, как то протече започваш да си казваш /дефинираш/ така: “О не, аз не можах да избера точното нещо, направих грешка” или “Това е най-правилното решение в животът ми”. И ето го тук разумът. Веднага започва да дефинира неговите собствени дела, за да прецени /раздели/ две взаимно свързани неща. По своему разумът прави неща, които са уж така добре премислени от него, но в края на краищата не се чувстваш окей от стореното и то на емоционално ниво. Защото и разумът и сърцето изпращат емоции.