Ей, момиче!
Какво си го стиснала тоя мъж?
Скочила си му на раменете и не даваш въздух да поеме. Хванала си се за него като удавник за сламка.
По-кротко го давай. Мъжете не се стискат.
Той ако е твоят, до теб ще стои.
Ако не е и за себе си да го завържеш, пак друга ще дири.
Разпусни юздите и му гледай сеира.
Ще го бъде ли, няма ли да го бъде?
Така най-вярно ще разбереш.
Кърпят се само последен чифт чорапи, не обречени отношения.
Любов не се иска. Любов се дава.
Не насилвай нещата.
И ако не е за тебе, да не вземеш да се вайкаш и да си хабиш сълзите.
Слагаш си усмивката и да не ти пука.
Светът с един мъж не свършва.
Друг ще срещнеш. И Пак ще обичаш.
Не се страхувай от изневери. Тая ревност е за несигурните. Ти не бъди такава.
Хубава жена си, ама още зелена. Ще ти дойде акъла в главата. И тогава с глас ще се смееш.
А сега отпусни тая каишка и погледни отстрани.
Бързо ще се разбере.
От съдбата не можеш да избягаш.
Каквото ти е сложила на масата, това ще вечеряш.
Не се мъчи излишно.
Бръчки се оправят по лицето.
За душата лек няма. Не я състарявай без време!
